Влюбено-зарезанското цунами

Принципно съм от онези, които са на мнение, че любовта не е чувство, което се показва един ден в годината. За мен тя е всекидневна подкрепа, мисъл за доброто на другия, грижа, малки жестове с огромно значение, поглед, говорещ повече от хиляди изречени думи... Но! в последно време светивалентинската вълна ни залива мощно отвсякъде само щом наближи заветната дата и за да съм в унисон с темата, реших тази година да не се цепя от масата, но все пак да вложа и малко творчество в идеята на това мощно цунами. Като ще го празнуваме, поне да е забавно! Така се родиха няколко серии валентинки с авторски мои рисунки и апликации с надписи:

Естествено, все пак сме в България, веднага имаше хора, които казаха, че ще изчакат "зарезанките", аз пък само чакам някой да даде предизвикателство и се захващам да видя до къде може да ме отведе то по пътя на вдъхновението. И ако за любовта е спорно, то виж виното е достойно за празнуване :) Тази течност е толкова дълбоко вплетена в българските корени, че сякаш извира от дебрите на българската земя- богата на аромати, цветове, различни нотки, които според употребеното количество, са способни да предизвикат огрооомна палитра от емоции... :D Как после да не празнуваме лозницата- изворът на животворните "кръв" и "лимфа" (в гроздовия й вариант).

Признавам, че беше трудно, та даже не устоях на изкушението да направя една на английски със заигравка в буквите, макар умишлено да избягвам надписите на английски, но това е тема на друг пост, който скоро ще се появи. На мен някои от зарезанките са ми любими:

А най-хубаво ми стана, че имаше хора, които се вдъхновиха от предложенията и поръчаха персонализирани картички:

В общи линии, за първи път усетих, че и този ден все пак има някаква любовна магия. Благодарение на емоциите, които хората влагат в купуването, измислянето, поръчването на една картичка.

Независимо какво и колко, обичайте, хора!